|
Любов под аромата на череши IX
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последния час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат ДАниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата която излизаше от входната врата. Ето, че и техния ред дойде. Луиз им махна и те отидоха при тях. Дан седна до Луиза като сложи ръката си на рамото й. Малви се бе подпряла на една от масичките в двора й Джо отиде до нея. Той кръстоса ръцете си сякаш чакаше нещо. ДАниел и Луиза се отделиха за малко. Те бяха малко по-настрани от приятелите си. Дан видя, че към Джо се приближава бившото му завоевание. Тя се казваше Катрин и беше една от онези превзети девойки, които за всичко разчитаха на кредитната карта на баща си, като си мислеха, че винаги ще има кой да им я подава на тепсия. Точно тези момичета изобщо не се нравеха на Луиза. Ако питаш Катрин, те двамата с Джо са лудо влюбени, но са решили да запазят “приятелството си”, а до колкото за него тя бе поредното момиче за една нощ. Госпожица притенция се приближи към Малвина и Джонатан.
- Здравей, Джо! Няма ли да ми представиш новото си завоевание? – засмя се Катрин. - До сега не съм я виждала тук. Да не би да е нова?- този коментар на момичето изобщо не се хареса на Малви. Тя се ядоса и погледна надоло.
- Здравей, Катрин! Ще ви запозная нямаш никакъв проблем. А за въпросът ти дали е нова – грешиш. – отвърна Джо. Картин надменно подаде ръката си към Малви и си каза името, сякаш съобщаваше, че Английската кралица всеки момент щеше да мине по червения килим. Това още повече подразни Малви. Луиза и Дан гледаха отстрани. Момичето искаше да се приближи до тях, за да може да помоли госпожицата да се махне и да й покаже ясно, че присъствието й не е желано, но ДАниел я спря, като й каза, че Джо знае какво да прави.
- И какво? Това ли е новото ти завоевание? – запита отново с надменен тон Катрин.
- Не, Катрин. Това е новата ми приятелка. Твоята компания онази вечер не ми допадна, прекалено много витаеш из облаците и ми е доста трудно да те сваля от там. – след този коментар на Джонатан, той спусна ръката си и хвана ръката на Малви. Тя го погледна в очите и изтръпна цялата. Катрин се пукаше от яд. Нямаше какво повече да каже. Тя се извъртя, направи онази своя странна физиономия която гласеше “глупак” и замина с приятелките си, които се кикотеха зад нейния гръб.
- Извинявай, ако си се почувствала неудобно! – каза Джо на Малви, като не пускаше ръката й.
- Не, няма проблем. Трябваше да я сложиш на мястото й, а пък и действията ти не са ми никак неприятни, дори ми харесват. – отговори момичето след което двамата се засмяха. През това време Луиза и Дан се приближиха. Луиз погледна приятелката си, усмихна се и й прошепна в ухото “гордея се с теб”, след което двете се засмяха.
- Какво си шушукате вие там? – запита Дан.
- Наши си работи. Не те интересуват. – отвърна му Луиз и го целуна.
- Ако нямате нищо против ние двамата с Малви, ще се поразходим. – намигна Джонатан.
- О, не. Нямаме нищо против. Вървете. И... Джо без глупости. – каза Луиза и се усмихна. Двама с ДАниел също излязоха от училището и Луиз усети, че телефона й звъни. Тя погледна екрана и видя, че е номера на Алекс. Помоли Дан да я почака и вдигна. Момчето се подпря на оградата и изчака Луиз да свърши с разговора си. Тя приключи бързо и се върна при него.
- Кой беше? – усмихна се момчето.
- Ами... Няма смисъл да те лъжа. Беше Алекс. – с леко притеснение отговори Луиз. След този неин коментар Дан замълча и не продума и дума.
- Кажи нещо. Защо мълчиш? – запита момичето.
- Какво да кажа? До кога, ще продължи това звънене? – нервно попита момчето.
- Добре, какво искаш? Да спрем да поддържаме каквато и да е било връзка ли? До преди няколко седмици той бе човекът на когото споделях всичко и най- вече когото обичах.
- Обичах? Май по- добре звучи – обичам. – каза Дан.
- Може и все още да изпитвам чувства. Не може всичко да се забрави ето така. – отвърна Луиза.
- Ами добре. Недей да го забравяш. Може би така, ще е най-добре. – отговори ДАниел и си тръгна.
- ДАниел! ... ДАниел, спри! – викаше момичето отзаде му като очите й се насълзиха и сълзите потекоха по нежното й бяло лице. Тя се подпря до оградата и заплака. Не знаеше какво да прави. Извади телефона си и звънна на Малвина.
- Ало! Кажи Луиз? – запита Малви.
- Моля те, ела до училище! – през сълзи измъмри Луиза.
- Какво е станало? – не разбираше Малвина.
- Моля те! – настоя момичето.
- Добре, веднага идвам! – отговори Малвина и дръпна Джо за ръката. Двамата се затичаха към училището, когато я видяха да плаче.
- Защо плачеш? – попита я Джонатан. - Алекс се обади, а ДАниел се разсърди и си тръгна. Май това е краят. – заплака отново момичето. Малви се приближи към нея и я прегърна.
- Аз ще тръгвам. Трябва да си поговоря с него. – каза Джо, като пипна Малви за ръката и изчезна. Момичетата тръгнаха. Малвина реши, че ще бъде най- добре, ако я придружи до тях. По пътя очите на Луиз продължаваха да се пълнят със сълзи. Малви я беше прегърнала и двете изкачваха нагорнището към дома на Луиза. Когато пристигнаха Малви отключи вратата и я заведе в стаята й. Реши, че ще е най- добре да остане с нея докато Мари се прибере. Минаха няколко часа в които Луиз се опитваше да разбере защо Дан й нямаше доверие. Тя му казваше всичко в очите, без лъжи и измами. Обичаше го. Какво още искаше той. Свечери се и момичето каза на Малвина, че няма смисъл да си губи повече времето с нея. Посъветва я да се прибере. Малви не беше съгласна, но Луиз настоя и тя си тръгна, като й каза, че ако има някакъв проблем, ще чака да й се обади. Луиза кимна и я изпрати до вратата. Тя седна пред телевизора, направи си пуканки и си пусна от онези любовни филми които няма как да не те накарат да пророниш сълзи. Тя беше отново тъжна. Стана вече десет часа и Луиза се притесняваше защото майка й все още не се бе прибрала. Но реши да не я безпокои, понеже се опасяваше, че може да има спешна среща с някой клиент. След единадесет майка й се прибра. Луиза изтича и я прегърна. Мари отново видя тъгата в очите на дъщеря си. Пусна си чантата и погали главата й. Те се качиха горе по стълбите, като момичето настоя да прекара нощта в леглото на майка си. Сякаш я беше страх да легне в своето легло и най- накрая да признае пред себе си какво всъщност иска. Мари я запита какво е станало, но Луиз я помоли да не говорят за това. Беше прекалено съсипана от днешния ден. Без всякакво настроение. Тя легна до майка си в леглото, сгуши се до нея, също както правеше когато беше малка. Сякаш никой не можеше да я нарани и нежната прегръдка на майка й нямаше да позволи кошмарите да нарушат сънят й. Но кошмара на Луиза беше действителност. Тази вечер вкусът на черешите беше отново кисел. Пак се бяха разсърдили за нещо и това дълбоко нараняваше нашата Красавица.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: PLAMEN4ETYy
раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2008-07-13
прочитания: 51
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2043
Произведения: 45975
Съобщения: 204080
Лексикони: 2049
Коментари: 68662
SMS-и: 800
Снимки: 4705
|
|
|
