Любов по вените на Интернет 2 част

Мари замина на лека анти депресираща почивка, анти депресираща за приятелката и която тъкмо бе преживяла раздяла с поредния мъж ,,на живота й “. Заминаха за пет дни на планина, Мари обожаваше планината може би заради страха и от морето? Като малка се бе давила не един път, но слава богу вадеха я навреме. Заминавайки нямаше търпение да се върне, понеже тъкмо се бе видяла с най-невероятното момче на света Исо. Ех, какви пируети и задни салта правеше корема й при неговото име. Липсваше й, много й липсваше макар и срещата да бе една единствена бе достатъчна да обърне живота им не на 180, а на 360 градуса .

Бе поредния ден в планината, Мари реши да се разходи сама понеже дружката й се бе понесла в страната на сънищата . Стигна до едно поточе, слънцето напичаше главата и дори през шапката, реши да седне на един голям камък който поразително приличаше на картоф . Загледана в една жълто оранжева пеперуда се замисли какво ли прави Исо сега, дали мисли за нейната особа или хич не се сеща. Сянката полази лицето й, но само колкото да избяга от слънцето, мисли си разбира се.

Мари шляпаше с крака във водата, която не можеше дори глезените й да прегърне и изведнъж телефона й иззвъня .

- Странно тук няма обхват, дали не ми се причу ? – тя извади телефона и погледна екрана от там весело пърхаше един пощенски плик .

-  SMS я да видя от кой е . О, известие от електронната ми поща имам писмо от Исо.

Сега бе момента да изпусне телефона във водата, но с някакви нечовешки акробатични умения успя да го хване, то бе радост то бе чудо. Затича се по поляната а в главата и мислите тичаха още по бързо, за което доказателство бе че се спъна и легна по корем на тревата. Е , като се разсмя това момиче, мечките се изплашиха. От унеса я изкара един бик който искаше да пасе точно на нейната поляна, помисли да води битка за собственост, но огромните дебели и остри рога спечелиха . Мари се върна в бунгалото Анелия се бе събудила, след емоционалния разказ какво се е случило двете решиха да хапнат по една консерва . Мари вече пет минути се бореше с нейната с един такъв завеян поглед .

- Внимавай, Исо да не изкочи от консервата!!! - каза сериозно Анелия

- Хахахахаха - Мари започна да се смее със сълзи чак.

Вечерта бе прекрасна, запалиха огън и въоръжени с по един ароматен шиш седнаха да си говорят дълго, дълго .

На следващата сутрин звън събуди Мари, огледа се учудено и реши да посегне към телефона .

- Нали няма обхват тук, как звъни този телефон?

Същото пърхащо писмо и намигаше, отново информация за писмо от Исо.

- Какво става? - Анелия промърмори под завивките

- Прибирам се в София – скочи от леглото Мари

- Моля??? – Анелия се изправи

- Сега ли?

- Да, сега Исо ми е писал пак и аз... аз не мога да чакам повече.

- Ех, любов любов – Анелия се усмихна и се метна на леглото с разперени ръце.

- Хайде събирай си багажа и да те изпращам, че много се захароса тази почивка.

- Нали не се сърдиш – Мари погледна с най-виновния си поглед.

- Глупости .

Багажа бе събран за 10 минути, след още 30 бяха пред автобуса за София .

- Хайде чао и да разказваш после. – Анелия я прегърна и се усмихна

- Непременно, до скоро – Мари потъна в автобуса.

Колко време пътува и как е слязла не помни, просто в един момент се озова в един компютърен клуб заедно с огромния си сак .

Прочете писмата му на един дъх, той искаше да се видят отново, това бе достатъчно за да преобърне всичките и вътрешности, сърцето й биеше в гърлото. Написа му само един ред ,,Прибрах се, утре в 15.00 на Славейков, ще те чакам “.

Часът бе 14.00 Мари изкочи от входа на блока си и с танцова стъпка тръгна към спирката. Сякаш за един миг се озова до фонтана, Исо я чакаше в ръката му имаше син плик от който стърчеше нещо като тръба .

- Здравей – Мари протегна ръка

- Здравей – той я пое и сякаш ги задържаха по дълго от обикновено

- Да идем пак на онази пейка?

- Хайде.

Седнаха на пейката, Мари все още разказваше какво се е случило в планината и ръкомахаше, ех тази Мари просто не можеше да мълчи и това е.

Исо слушаше думите и и се усмихваше, обичаше да я слуша и да гледа ръцете й.

В една кратка пауза в която Мари си поемаше въздух той каза ;

- Имам подарък за теб

- Подарък, за мен ли ? – Мари бе мн изненадана.

- Да, заповядай - и той й подаде плика който носеше.

- Благодаря!

Мари трескаво започна да разопакова навитата на руло хартия, беше се престарал с опаковката накрая стигна до един навит картон разгъна го и... мълчание.

За първи път в живота си Мари нямаше думи, имаше само сълзи гледаше това в ръцете си и не вярваше, че има такива красиви неща по света.

Исо и бе нарисувал картина, пейзаж, планина и поточе криволичещо към нея един рибар бе кротко поседнал на брега и ловеше риба скрит между тръстиките.

Но най-невероятното бяха тръстиките нарисувани така, че ако се загледаш изписват името Мари, нейното име.

Тя го погледна през сълзи и каза;

- Това е най-невероятния подарък който съм получавала някога и който навярно ще получа, невероятна е Исо, благодаря.

- Нарисувах я за теб докато бе в планината, представях си как седиш на някоя поляна близо до река и се усмихваш.

- Странно е че аз наистина бях на такова място и се усмихвах.

В този миг Мари усети, че повече от всичко иска да е в прегръдките на това момче, не искаше да чака повече искаше да са заедно.

- Исо, как би реагирал ако някое момиче ти каже че мн те харесва и иска да сте заедно?

- Ами ще се изкефя!! И той се усмихна

- Ами изкефи се тогава понеже аз ти го казвам – каза Мари и сложи глава на рамото му.

Леко втрещен Исо се окопити и я прегърна седяха така мълчейки, просто думите бяха излишни, в този миг душите им се прегръщаха.

Ето този коментар под първия ми разказ :))

#72630 , Kelly01 написа:	0 гласа
Поздравления, Ина!!!Много ми хареса!!! Ако има продължение,ще го прочета с удоволствие!!!Усмивки от мен!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf