Пълзящи водоскоци

Тъй черни са очите мои,
че вечер щом глава положа
в скута ти
разбирам
как всяка нощ невидимо прелива с пълзящи водоскоци
по теб
през черната ми грива.

На капки тишината си отива.
Изпълваме обема на небето
и името ти,
ако го извикам
се връща като полъх
в топло ехо.

По челото ми светлина разшива клепки
в ефирно розови листенца
като предчувствия потайни -
трептят с немирството на мъжката ти кръв
Светлеят ли очите ти, звездице моя?
- сияещи като сърце провесено
на рогче от луна,
останало без сянка
под ласка на ръка.

Полагай ме в гърдите си, звездице моя,
единствено лъчите ти да ме достигат...
Тъй светли са мечтите ми...
... и твои.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Remina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-14
прочитания: 133
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2043
   Произведения: 45989
   Съобщения: 204151
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68663
   SMS-и: 800
   Снимки: 4705