|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Да се излюпиш черна пеперуда
Когато болката е най-силна
и думите изпълзяват от сенките,
бледи и замаяни,
търсещи слепите си очи,
търкулнати по съня на луната.
Ще прогледне ли утрото,
ако зората силно изпищи
и първият слънчев лъч
прокара лъка си по грифа
на хоризонт-цигулка,
забравила пръстите
на облачните дни?!
Тази музика кара
да се гърчат в мен
беззъбите змии на
прокълнатите ми мечти
и да напяват в транс
черномагийни заклинания.
Кой казваше, че няма да боли?
Че болката има дъно
и повече надолу не може .
Може.
И още ...
и все така ...
и докога ...
Черна вселена
от кървава светлина
сълзяща по стените
на времето.
Превръщам се в квазер
и поглъщам собствената си душа.
И спомените,
и надеждите,
и мокрите капки на дъжда,
избягал във вакуума,
за да не го намери пустинята
и миражите й да се превърнат в цветя....
Когато болката е най-силна...
просто минаваш отвъд
и отново се раждаш -
новоизлюпена пеперуда
от изсъхналия пашкул
на вечната човешка самота.
Когато...?!
Завеса...
Финал...
Аплаузи ?!
Не!
Тишина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-14
прочитания: 76
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46659
Съобщения: 193364
Лексикони: 2118
Коментари: 70122
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|
