Ако ги е имало

От мрак е черно... в спомен,

и стъпваме до бяло в черна пръст,

откраднахме годините преломни,

разпятия, разклатени от земетръс...

Брегът е тъжен, приласкава,

ненужни сме, дори от самота,

в душата черно, притъмнява,

сред облак ражда се вина...

И капки капят... гръмотевично,

клепачите повдигнати, от слепота,

в риданието вием шумотевично,

нима отива си внезапно любовта...

Забравихме да се обичаме тревожно,

сега е тъмно... и вали,

насъскваме усмивките безбожно

и в устните целувката боли...

Брегът стои си... същият,

предлага ни от себе си, за дом

и знаем, любовта е вездесъща,

окъпана в бутилка ром...

Дали следите са незрими,

отмиват ги вълните, още как,

ако следите ги е имало,

остават пак на този бряг...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf