БЕЗИДЕЙНО

Нощта се свлича... бавно, безметежно,

полепва по стените на мълчанието,

разпръсква скрита... вятърна тъга,

прегръща мълчешком... страданието.

Смълчана в теб... душата си изплаквам,

и прелъстявам, покорявам... бъднини,

загърбила... фалшивата прозрачност,

от неродени чувства... май, че ни боли.

И пак в златисто... ражда се зората,

пречистена... превърната във ден,

зад бисерна преграда е сълзата,

мигът... отново в нея прероден.

И плавно... без идея ще избягам,

и скърцащо... погребвам пак мечти,

във отражението на вчерашното утре,

душата ми е будна... но мълчи.

И от истините... дома ни изграждам,

подреждам чувствата, рисувам сетивата,

на прага на сърцето ще подклаждам,

бялата идейност... на съдбата.

15.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf