Предвкусвам сладостта на онзи миг, когато мълчешком ще Ви оставя да споделите радостния вик - що дълго помежду Ви се стаява и себе си ще търся до забрава, там - дето пътят в мен се отразява!
Но някога, оставени сами, ще вкусите от сладката отрова - да чакате със трепет онзи миг, когато ще ми махнете за сбогом, за да останете - затихващ спомен в отблясъка на радостния вик.
Тогава пътят Вас ще отразява, като луната - тиха нощ - за двама!