Луната в тиха нощ

Предвкусвам сладостта на онзи миг,
когато мълчешком ще Ви оставя
да споделите радостния вик -
що дълго помежду Ви се стаява
и себе си ще търся до забрава,
там - дето пътят в мен се отразява!

Но някога, оставени сами,
ще вкусите от сладката отрова -
да чакате със трепет онзи миг,
когато ще ми махнете за сбогом,
за да останете - затихващ спомен
в отблясъка на радостния вик.

Тогава пътят Вас ще отразява,
като луната - тиха нощ - за двама!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Една луна и двама влюбени под нея. Стихотворението е включено в стихосбирката ми "Името на музата"

а за публикуването му тук - стихотворението на Изида -

"Точно тази... едва ли"

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yakim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-15
прочитания: 127
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48836
   Съобщения: 213415
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73610
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946