Забиват се стрелките в мене. Секундите отчетливо кънтят и отброяват мойто време, в което мислите не спят... Със самотата сме добри другари, когато всичко е наред. Но щом ме болката погали, тя плаче, свива се до мен... И днес със мъка ме поглежда и гърчи се във моите нозе, и тихичко глава навежда... Дано сънят я унесе...