Босо и мокро

Сянка на пеперуда
върху мокро стъкло,
през пукнатата луна
нощта ми се измъква.
Брезова кора,
под нея светулки и прах.
Звездите там
си складират мечтите.
Когато вали, прелива
неспокойният ми свят
и дави слабите треви
и цветята.
За
дъ
ххххх
вам
се,
когато
се връщам
назад.
Тези хълмове от грешки
ухаят на раздяла.
Танцува розмаринът
с изящен зимзелен.
Виртуозни музиканти,
късат струни щурците.
Покани ме на танц!
Пълнолуние...
След един изгубен ден.
Босото ни щастие
къпе се
детелиново
в росата.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-15
прочитания: 73
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2043
   Произведения: 45975
   Съобщения: 204080
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68662
   SMS-и: 800
   Снимки: 4705