Не зная...

Днес искам да не зная. 

И да мълча пред себе си, 

под похлупак от облаци, 

приседнала в пръстта 

до корените на тревата 

с едно букетче синички цветя, 

от най-горещните, 

които дишат жар 

от огъня на слънце. 

Да си почивам само 

с мириса на зряло, 

да ми е топло от земята, 

а вятърът в косите ми 

да се преплита 

и да мълчи и той, 

да си мълчиме заедно. 

Все ще си кажем 

колко много имаме 

в умората от вчера 

и колко леко е 

да се отпуснеш на земята 

и да се спреш самичък 

в свое безвъпросие.

Не зная...

Но толкова е хубаво...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf