Влак към твоята душа

Аз чакам тук на тази гара вече час,

Полегнала с поглед върху мастилените думи...
А по коловозите звънят

Влакове, забързани към далечните перони.

И спят по студените метални пейки

Забравени надежди, късче хляб...

И бягат с летните одежди

Едно момиче и един хлапак.

А аз сама съм на перона.

Търся пламък, може и да е искра,

Само още мъничко

Да ме накара

Да почакам влака

Пловдив-Твоята душа.

А на билета с червени букви пише
”Не закъснява. Винаги е там!”

Излъгаха ме...

Няма никой...

Само аз със книжка във ръка.

И тя ме лъже.Не пропуска...
За любов говори,

А къде е тя?

И къде е този влак, невиждан,

Тъй чакан, тъй мечтан,

Тъй топлен с моето сърце...

Сама съм...

Само лятото потропва с прашни бронзови нозе.

Спи до мене коловоза...

Ще положа на гърдите му глава...

Влакът явно няма да се върне...

Друг пътник... (По-хубава любов)

Е приютил в уютното купе.

И бърза, за да го посрещнеш

С ключ за своето сърце...

А аз ще постоя тук малко...

Ще погледам смачкания си билет,

Първа класа,със цената:

”Безброй сълзи и парцел „Сърце”

И туптят пред мен стотина коловоза....

И може някой влак да чака там...

Да търси първата изгора... Първото „Обичам”...

И Последната почувствана искра.

Някой може там да се оглежда за

Едно момиче... С книжка във ръка,

Което тъй наивно

Чака да намери любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf