Вече не боли

Самотата ме пречупва.
Минутите минават като векове.
И камък пак сърцето ми затрупа,
защото няма те до мен.

Може би ти съжаляваш,
че си ме намерила такъв,
но за мен човек любим оставаш
и любов, но и приятел пръв.

Благодаря ти, че не криеш
нищо, никога от мен.
С това съмненията ми отмиваш
и ме притежаваш с всеки минал ден.

Но защо ли да мълча,
че обичам те отдавна,
че се лутам и стърча
щом не си в стаята ми празна.

Не искам без тебе мило,
ти казвам за пореден път.
в мене има нещо диво,
но към тебе нежност за мигът.

Но за кой ли миг ти пиша,
като с тебе са милиони?
Може би за този, в който с тебе дишам
и пренебрегвам всякакви закони...

И на кръст да ме разпънат,
вместо кръв ще чувствам твойта длан.
Всички болки в мене ще потънат,
защото не остана само блян.

И дано съдбата или орисница една
да ме осъдят на безкрайност с теб.
Дано да го направят за мен и за жената,
която нивга не излезе от моето сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Jijo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 97
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48839
   Съобщения: 213602
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73615
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946