Обущар

Хрупка в късна нощ зелената трева,

под чифт червени лъскави ботуши.

Къде отиват те?-не зная.

Обаче зная,че за моите ботуши

наблизо няма обущар.

Червената качулка-

в мрака късен ален фар,

промъква се през стръкове коприва.

Аз не знам чия е тя.

Аз не знам къде отива.

Приглушен фенер-

светулка слаба,

през мъглата преминава.

Затворили прозорците очи,

безимен той за тях остава.

Чакай!Чакай,спри!

Недей да бързаш ти така!

Гледай-маха върло моята ръка,

единствената будна тя сега.

Не отминавай!Не отминавай!

Всеки друг мираж преди това,

едва опрял перваза мой

изчезваше и се разтапяше,ей зад този тук завой...

Като вълшебното ти наметало

червени са очите ми.

От сънища безбройни те никога не спят.

През стъклото сребърно и чисто,

силуетите в нощта следят.

Един часовник със златни цифри

времето отмерва след полунощ.

И ме плаши,плаши много,

щом забие рано сутринта.

Чакай ме,не си отивай!

Не изчезвай между къщите,

не отивай при мъглата!

Няма пак да бъдат същите

звездите,

щом отново те пристигнат

със своята позлата.

Заедно с теб ще идем до небето,

чак до онзи облак с формата на кит!

И аз ще гледам отдалеко

родната си къща и нещастният й покрив.

Спира се фенерът мътен.

Стъпките не газят по тревата.

Една ръка

протяга се напред

и шепне глас:"Ела.ела!..."

Прозореца прекрачвам бързо.

Влачещите крайща късам

на нощницата дълга.

Напред,напред се втурвам,а стъпките ми боси

кървави ще са до час.

Нямам аз ботуши.

Никакви ботуши здрави...

Няма близо обущар...

Ни едничък обущар...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf