Вълк

Остави ме...без сили съм вече,
пресуши ме...като пепел съм в теб,
впи се като острие и не ме пожали,
както искаше...сега вече съм ранен.

Отаддалечи тялото си от моето,
като огън мина през мен...не беше желязо,
започвам от теб да се страхувам,
кръвожадна беше, почти животно.

Косите си уви около шията ми,
а ръцете ти...какви вериги само!
Облада с такава ярост душата ми,
задушвах се между теб и одеало.

Стисна устните ми...прехапа ги до кръв,
раздрани бяха дори очите ми,
ти се превърна в среднощен вълк,
а аз се превърнах в жертвата ти.

Нямам сили...остави ме за малко,
нека трупът ми между краката ти подиша,
няма да продумам...ще бъде безмълвно!
Но не вярвай...може след малко да ме изпиеш!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf