Очи в душата
Лъчът на изгрева разтапя облаци, издухва мрака надалече, заключеник в сумрачни скоби от мрака властно съм привлечен и крия нощни страхове, видения на бели самодиви, с рева на тъмни брегове заглъхват мислите парливи, останките на купове събирам, руините са мрачни от надежди, на светло изход не намирам, защото мракът е безбрежен, дочувам стенещи камбани, езици в тъмното изплезили, прегърнал мрака, ще остана при духовете в тъмното излезли, говорейки на тайнствения си език, те мрачните си тайни не разкриха и тръпна, търся с вик пространството, родено от искрите, но бързам бързо да ги загася, обичам мрака, слепотата, защото светлина ще донесат очите, взрени във душата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това "мрачно"стихотнворение го написах днес на плажа.Може би,защото там е толкова светло.За древните елини слепотата е израз на проникновение и мъдрост,затова те са си представяли Омир като слепец,акцентувайки чрез тази представа на вътрешното зрение,на погледа обърнат навътре към душата.Посвещавам това стихотворение на всички,които виждат светлината на мрака.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stormbringer
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-17
прочитания: 136
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
