Димящо дуло

Отмъсти си, че не можеш да ме сразиш,
блъсни главата ми в стената...
Ще се опиташ ли с ирония да ме раниш?
Разреди кръвта ми във водата.

Дулото допри с ярост в гърдите ми,
хвани косите ми, хвърли ме на пода,
заграбвай без страх от мечтите ми -
разбий устата ми, предизвикай катастрофа!

Крещи в лицето ми, унеси се в болка,
вини ме, без да спира тежкият ти дъх.
Попитай ме: Обичаш ли ме, но до колко?
Запвядай ми да не издавам дори и звук!

С димящ патрон продупчи бялата риза
и изливай сълзи... викай, докато аз не ти призная,
че ти си единственото нещо, което бичам -
моята лъчиста звезда паднала от рая.

Моли се за всяка моя нежна дума,
слей дъхът си с капчиците кръв,
притиснат в ръцете ти, за миг те моля,
остави ме безмълвен върху прашният път.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf