С теб не можем да се спрем

Вечер плача само за теб,
сутрин мисля отново за теб,
кога ще бъдеш пак до мен,
за да заблести и моя ден.

Вечер спомням си очите
които светеха като звездите,
спомням си и усмивката
с красота дарена
и от слънцето сияйно озарена.

Хубаво със теб ми беше,
ала някой все грешеше,
или ти до късно спеше,
или на мен ми се четеше.

Разминавахме се постоянно
и едва на края стана явно,
че не мога с теб да бъда
и съдбата да преспъна.

Писано ни е било
да сме като колело-
с теб не можем да се спрем
и като старците да мрем.

Посветено на МИРОСЛАВ ВАСИЛЕВ ИВАНОВ гр.Плевен
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kateto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-07
прочитания: 546
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48835
   Съобщения: 213339
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73605
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946