БРЯГ В ЕДНА СЪРЦЕВИНА

Поръсено... със мислите прахосани,

сърцето продължава да тупти,

във мрака трънен... е износено,

и ослепяло от наивните игри.

С илюзии... препускало стихийно,

накъсвало на кадри всеки епизод,

убивало е... хиляди безчинства,

изплаквало... е ход след ход.

Погалено... от времето отминало,

не е пожалило на разума гнева,

със живата вода... отмивало,

на спомените тайната сълза.

И непокорно чувствата прелиствало,

дали зачевало е нощем самота,

или света безкрайно е обичало,

това е бряг... в една сърцевина...

Изгаряно... на хилядите клади

и стенейки се борело за свобода,

погубвайки душевните награди,

е оцеляло във вика на любовта.

18.07.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf