Лудост

Завесата раздрах... Със шепи...

Мракът не изчезна в светлина,

прогледнаха очите слепи,

а светлото пропадна в тъмнина.

Виденията бяха странни,

вървяха птиците в небе,

невиждащо се взирах във екрана,

порастнах, но съм пак дете.

Продадох любовта си за омраза,

живота не обичах а смъртта,

и в дълги речи нищичко не казах,

усещах пулс в петите, не в гръдта.

Надеждата прерасна във невяра,

летяха птици... Без криле...

И сам не съм в самотна гара,

и всичко коз играя без вале.

Слух нямам, а ридания дочувам,

смъртта изпращат смехове,

артист съм, но не се преструвам,

лудост е нормалното... От векове.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf