Принцеса в тъмната гора

Омръзнала тъга

навред витае като призрак парцалив,

сребърна луна

в небето нямо плува

и пейзажът е така лъжлив.

Надалеко и забулена в мрак,

надалеко тичам аз

и бяла само роклята в нощта,

свети украсена с елмаз.

Клони страшни дърпат й полите;

писъци далечни режат като с нож.

Напред,напред се крие той-моят замък от разкош.

Ангели с невидими лица

бдят над мен;

но са скрити,скрити те,

зад облак- перлено студен.

Те ту са нежни,ту са безпристрастни;

венци от чисто злато в косите им блестят

и като някакви миражи чудни

все по-бърже се топят...

Паст чудовищна под мен,

разтворена е като яма.

Все от нея бягам и съм вече уморена,

няма...

Своите сълзи като вълшебни бисери изгубих;

ума си-все едно е тънък шал -

за кой ли клон съм закачила?

Шуми гората с тайнствена печал,

обичам песните й мили...

В тях се грея като у бездушни пипала,

от мене топлото изпили...

Бяла и безкръвна

аз сама

тичам в собствен Ад;

мечтите си без ум сека

и не вярвам после,че съм аз...

Черната шума е мое легло,

прилепите-верни братя.

А далечни са кулите на моя дворец,

обсипани цели с кристал и сребро.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf