ВЛЕДЕНЕН...

Твоя бях, но ти не виждаше това,
ти беше толкоз заслепен!
За теб живях, но в самота,
а ти бе ужасно вледенен!

За да те имам предадох и себе си и света,
дадох всичко, което притежавам.
За да те имам платих висока цена,
но не разбирах, че се унижавам.

Как всеки спомен да остане жив,
като все нещо на пътя ми стои?
Животът с мен е тъй немилостив,
за това не виждаш моите сълзи.

Докога ще продължаваш с тази измама?
От огънят в нас остана само дим.
Студен е погледът ти като стомана,
а светът около нас е тъй непоносим!

Сърцето ти студено е сега,
угасна в него огънят за миг.
Скована в ледове е любовта-
душата ти не чува моят вик.

Сърцето ти сковано е в леда
сълзите ми не ще го разтопят,
и няма да го сгреят сто слънца
които с любовта ми да горят!

Ще се върнеш някога, аз знам това.
Връщаш се винаги, нали?
Но дали ще мога отново да простя,
така лесно, колкото преди?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf