ТАМ, КЪДЕТО...

“като стих разпилян, недописан...”
Ивайло Яков

“Целуни ме... А после тръгни си!”
Не поглеждай през рамо назад...
Моят свят така е орисан,
да те търси в безбродния ад...

Там, където и вятърът спира,
да се сгуши под морно крило...
И дъждът уморен се прибира
в пресушено от мъка око...

Там, където и слънцето чака
да залезе, та в нас да блести...
Като светли прашинки из мрака
пак се любим с разбити мечти...

И поемаме път към безкрая
в две различни посоки... Но, не!
Земята е кръгла... И зная...
невъзможно ще ни събере...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf