Причините които правят всяка жена грозна душевно

опит за писане на роман

.....пиша, заради красотата на Cveteto ,защото

ВСЯКА ЖЕНА Е КРАСИВА,ДОКАТО Е МЛАДА,НО НЯКОИ ГО ОСЪЗНАВАТ, КОГАТО ВЕЧЕ СА ГРОЗНИ.БЛАЖЕНИ ТИЯ, КОИТО СЪУМЕЯТ ДА ОТСТОЯТ И СЪХРАНЯТ СЕБЕ СИ!

ВЪВЕДЕНИЕ

Научиха я на българската азбука на година и половина. На около три години и половина вече сричаше спокойно и живееше в приказния свят ,който откриваше сама. Около тази възраст научи и играта на стотинки . По - късно научи, че това е "ези - тура". Майка й често роптаеше, че това не е игра за деца. Баща й, никога не обръщаше внимание на това, почиваше пълноценно и се забавляваше с детето си. Нямаше голямо значение, че е момиче. Нито, че хазарта беше официално забранен в социалистическото общество. Това беше неговото дете, което той чака цели две години да се роди. Още нещо: не съществуваше нищо и никой, който да му диктува живота.

Тя беше жива, умна и любопитна и приемаше забраните като предизвикателство. На 5 години играеше табла, а на шест успешно местеше шахматните фигури. По това време вече беше изчела детският отдел на кварталната библиотека и всички попаднали и приказки.

Когато децата сричаха в първи клас, тя ги поправяше на глас, а когато учеха цифрите , тя си пееше песнички за умножения и деления. Беше и скучно и пречеше на учебния процес. На учителката и беше писнало да я предупреждава да не се обажда, да кани родителите и на разговор, да я на казва. Другите деца не я обичаха. Дразнеха я: "Да, ама това не го знаеш!", "Що си мислиш, че всичко знаеш?" и т.н. Естествено, че не знаеше всичко. Но те я предизвикваха и в стремежа си да знае питаше, учеше и продължаваше да чете.

Можеше да чете с часове, с дни, с нощи. Всичко, което и попаднеше и преди всичко, това, което родителите и заявяваха, че не трябва да чете, защото не е за възрастта й.

Така пропусна кога съучениците й израстнаха около нея. Кога и как започнаха да си споделят, да се събират на групички, да си ходят на гости след часовете, да се сприятеляват. Беше късно да се приобщи и започна да се чувства неразбрана и сама. В пети- шести клас чуваше другите момичета да говорят за момчета, да се усмихват, или да се смеят и да си шушукат. Не го намираше за интересно, но беше любопитна, защо не говорят високо и какво е толкова интересно. Мъчеше я, че никой не разказва на нея, дразнеше я, че не е ничия приятелка, завиждаше им, че изживяват свои общи истории, не можеше да проумее, защо не я възприемат и защо не е желана. Чувстваше се сама и не разбрана.Споделяше с майка си, която и отвръщаше : "Нали си имаш мен?", "Защо се дразниш, като от нищо не си лишена?". Понякога и обясняваше, за някой от момичетата, че не са от много добри семейства, от тях няма да научи нищо хубаво, че всъщност може да е щастлива, че не дружи с тях. За майка и беше важно да я научи ,че трябва да е дисциплинирана, съвестна, честна, трудолюбива, ученолюбива и че в училище се ходи да се учи. Често и повтаряше: "Приятели се срещат по- късно в живота, когато се определиш като характер и можеш да прецениш с кого, за какво и как можеш да общуваш". Момичето се успокояваше донякъде, слагаше етикетчета на съучениците си, настройваше се да мисли, че те са "еди какви си", а същевременно се измъчваше, защото не можеше да е с тях, да се приобщи и да се сприятели с тях. Не можеше да схване и защо нейната амбиция да чете и да демонстрира, че знае всичко в часовете, тях ги дразни и те нито се интересуват толкова от уроците, нито се стараят да ги учат. Нали трябваше да учат в елитни училища и да се подготвят за висше образование. Не ги разбираше. Нито те нея.

Съседските деца,на нейната възраст бяха предимно момчета. Повече се биеше, отколкото да играе с тях. Говореха много глупости, които другите наричаха "мръсотии". Майка й наричаше съседските деца " хулигани", обясняваше, че родителите им нямат представа как се възпитават деца, че по- добре изобщо да не се занимава с тях, защото какво възпитание могат да дадат на децата си родители, които е съмнително дали имат и средно образование, а тези които имат със сигурност е ПУЦ. От друга страна, Момичето изобщо не можеше да се "внедри" там. Те играеха на ножка, на дуспички, на лепка. Обясняваха и, че това не е игра за момичета. Народната топка не ги привличаше и режеха или отмъкваха ластика й за скобници.

Единственото което играеше успешно с тях беше Санатсе или Федербал и то, до момента в който се появи второ момче. Като станеха две, започваха да се дразнят с нея и ако не се сбиеха и казваха " Хайде, бягай при тухлите си!" Всички презираха книгите й. С никого не можеше да говори за тях. Защо не можеха да проумеят, че в тях пише толкова интересни неща. "Или, понякога си мислеше,те четат скришно, защото книгите не са за момчета и те трябва да пазят достойнството си". А достойнството беше много важно качество за човека, според нея. А пък книгите истински приятели, с които никога не беше скучно.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf