|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На раздяла...
Ти си тук, а сякаш си видение, преминало за миг през моя ден, дошло да ми напомни за загубеното, свършващото между теб и мен...
Не се виним, виновни няма за случващото се, неизживяното във нас, боли, но кой от двамата ще си признае... няма да си ти... но и едва ли ще съм аз...
Очи в очи сме вплели и търсим изгубеното между нас, ръце протегнали, но от болка отмалели, остават празни... това е нашия последен час...
Със тебе тръгна си и част от мене, банална истина, но реално ме боли, нима това, че пожелах да те обикна ни безвъзвратно двамата отдалечи...
Така си близо, а всъщност толкова далече, така боли ме, а искам в миг да спре, сърцето си разполових на две и половинката ти ми отне...
И не боли, и силна съм за двама, и не плача, сълзите ми спряха, външно съм жената от стомана, а вътрешно кървяща рана...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: enamorarse
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-19
прочитания: 94
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7760
Автори: 2109
Произведения: 49156
Съобщения: 227720
Лексикони: 2312
Коментари: 73968
SMS-и: 810
Снимки: 4985
|
|
|
|
|
|
|
|
|
