ЗАХАРНИЯ ПРИНЦ(откъс)

(Периодът,през който злият и дебел Пудра

Захар Втори вече не царува)

Захарцо не можеше да си представи,каква еуфория бе завладяла Захарното Царство,че си има нов владетел и то не какъв да е,а тъй строен и чаровен като него.В началото нищо друго не се искаше от него,освен да маха на народа си от балкона на двореца(въптреки,че той импровизираше и хвърляше отгоре купища бонбони,за което медийте писаха с възхита)и да бъде развеждан из Царството си върху огромна розова торта,играеща ролята на нещо средно между каляска и носилка...Как му се радваха всички по улиците!Мъжете и жените му се покланяха до земи,момчетата му махаха,а красивите девойки му пращаха тайни въздушни целувки(които малко трудно бяха тайни,тъй като да те замерват масово с добре изпечени целувки,пълни с крем,не е от незабележимите неща).

Но Захарцо стана любимец с речите си.Дали заради словоохотливостта си или заради особеният си говор или може би заради двете,Захарният народ обожаваше да го слуша.

-Увазаема публика!Дами,господа и Други!-говореше той от широкия,величествен балкон на двореца си-Сърдецно ви благодаря,це отново сте се подлозили на мъцението да ме слусате!Аз не знам,какъв е смисълът на всицко това,но предполагам,досли сте,за да се порадвате на моята красива осанка и на белите ми зъби!Убеден съм,це съм прекрасен,но ако не бяхте вие,кой би го оценил?Благодаря ви,це ви има!Аз никога не бих ви изял,както правесе Пудра Захар Втори!...Никога не бих си ви представил хрупкаво препеценки,гарнирани с плодценца или пък сметанка,заляти с крем или посипани с настърган соколад...И в тая насока,за да гарантирам напълно спокойният ви сън,издавам указ,црез който изрицно се забранява канибалството и всицките му форми!

-Ура за принца!-викаше тълпата-Не на канибалството!

След указ първи,непосредствено излязоха още 13,но за тях ще стане ясно малко по-нататък...В тая насока само ще прибавим,че към указ номер1 имаше следното пояснение:"НЕ НА КАНИБАЛСТВОТО!(става въпросце за изяздането на сладкисцета,които притезават сърца,по стецение на необяснимо обстоятелства.Консумирането на бездусни бисквитки,близалки,кифлицки,палацинки и процие,не се сцита за канибалство...Горесто препоръцвам поницките с крем на Мадам Меденка,циято пекарницка се намира на улица "Захарно петленце 3"

Подпис:Негово Захарно Висоцество Принцът

И така,всички обичаха новият си владетел.Той дори получи приза за най-готин принц в Света на Сладкишите.Тъй беше...До денят на Възгордяването...Главата на Захарцо стана пълна със смахнати речи,нескрита алчност към изобилието от сладки,което му се предлагаше и най-вече-с какво да бъде гарнирана новата му прическа.Всъщност,с него имаше две същества,които би трябвало да го връщаткъм, така да се каже-"горцивото минало"-Заекът с цилиндъра и Змията Олигофрен;първият не бе изяден от Пудра Захар Втори поради прекомерна пухкавост(бившият принц имаше чувствителен хранопровод),а Змията Олигофрен беше известна с отровата си-ухапе ли те и ти самият ставаш ологофрен,а ако вече си такъв,последствията са кремообразна експлозия на мозъка или моментално разтапяне.Захарцо държеше двете създания в тронната си Зала(залицка!)като за Заекът беше разработена специална шахматна дъска,по която да се движи-в Света на Сладкишите на всекиго бе известно,че сорт зайци като него не могат да направят и карчака по друг вид подова настилка.За Змията пък беше предназначен гигански молив(играещ ролята на поддържаща колона),по който да се увива...Но уви,имаше проблем-моливът се намираше в близост до огромната издълбана тиква,в която принцът си държеше бонбоните и която висеше от тавана-прищеше му се на Захарцо бонбонче,пресегнеше бледата си ръка нагоре и ХОП!-сдобише се с бонбон!...Ала напоследък бе започнал да забелязва,че съдържанието на тиквата намаля прогресивно...

-Странно!-казваше си той-Тази сутрин изядох само 60 бУнбона,трябвасе да са останали осте толкова,а засто има само три?

Или:

-Край!Явно не се усестам!Няма да ям толкова цесто бУнбони!Дори и по 60 няма да си позволявам...Сте хапвам само по 58!

Но бонбоните пак си намаляха...А какъв беше планът на крадците?Много лесно!Работата беше там,че Захарцо честико задремваше;както си се въртеше на трона,лигавейки се,бъркайки си в носа и ядейки какви ли не лакомства,току погледът му попадаше върху огромния бонбонен часовник в дъното на тронната зала,който все го приспиваше.(представете си бонбонения часовник като огромен пясъчен часовник,но вместо с пясък,да е пълен с бонбони;едно бонбонче=1 секунда).И точно тогава,когато очарователният принц биде в плен на унеса,Змията се протягаше откъм колоната-молив и достигаше съвсем точно заветните бонбони в тиквата.По едрите изяждаше сама,а дребничките подхвърляше на Заека.

Месеци наред Захарцо не усещаше какво става.Само крещеше по слугите си:

-Знаци веце сте крадете от собственияси господар?!До преди малко в тиквата имашше 98 бУнбона...Сега са само 30, като мога да ви каза,це ясно помня,це не съм изял повеце от 12,преди да задремя!Вие сте ги взели,няма кой друг!Непрекъсмато сте около мен...Това ме изнервя!Не зелая повеце никой да се суети около моята особа!Ясно?Дори и вие,мимове!

-Ле-ле!-възкликваха после в кухнята слугите-Принцът съвсем е откачил по тия бинбони!Започнал е да яде четворно повече!

-Ама че ужас!Накрая ще стане дебел като Пудра Захар Втори!

-Не,още по-дебел ще стане!

-Да,и накрая като се пръсне,ще затрупа цялото ни Царство с крем и него няма да го има повече на картата!

-Какъв ужас,какъв ужас!Не ни върви на владетел и това е!

Но принц Захарцо ни най-малко ставаше дебел.Напротив-още повечко се повтали,така че вече никой готически корсет от черен шоколад не му бепо мяра и всичките му хлопаха-та нали бе ощетен откъм бонбони,по вина на Змията и Заека.Никой обаче не подозираше това,а всички дружно си го мислеха за лаком,разглезен,ленив,безочлив и...на всичкото отгоре прекалено слаб!

-Истински кошмар!Какво ли се говори в другите Царства за нашето?..."Първият им принц бе най-разплутото и огромно желе,а пък сегашният...О,той е една върлинеста захарна пръчка!"...Точно така говорят!

Но през последните дни,в Царският вестник(префтрцунено и елитно четиво,в което се пишеха клюки за всички знатни особи в Страната на Сладкишите),се мъдреше статия със следното заглавие:"Новият Захарен принц все още държи първото място по "оцарование",но уви,до него няма очарователна принцеса..."

Тогава Крем Брюле(най-близкият придворен на Захарцо и онзи същият,който му съобщи,че е принц),се плесна по челото и си каза:

-Ама че сме тъпи!Разбира се,че вече му е време!...

Откри очарователният принц в покоите му;той сложно беше застанал върху трона си,преметнал дългите си крака през облегалката,бъркаше си в носа,цупеше устни и правеше розови балончета с дъвката си.Заекът и Змията ологофрен изглеждаха напрегнати-първият подскачаше шумно по шахматната дъска,а вторият-съскаше и се виеше по молива.

Крем Брюле прочисти гърло.

Никакъв отговор.

-Ваше Височество!-стори този път дълбок поклон,след като се усети,че все пак е пред знатна особа.

Захарцо бавно изви очи към него и проточи лигаво:

-Мдааааааааааааа?

-Извинявайте,че ви бвзпокоя,Ваше Височество,но ми се ще да ви зарадвам с нещичко!

Захарцо акробатично смъкна крака от облегалката на трона си и седна що-годе нормално,не спирайки обаче да си чопли носа.

-Слусам те!

-О,не!По-добре го прочетете сам!-и той тикна вестника със завъртяни букви под очите му.

Захарцо не остана много впечатлен

-Е-и?Писе,це съм хубав,ама аз т'ва го знам.А сега тицай при готваца и му кази да приготви огромна тава със захаросани ябълки!Умирам от глад!

-Не,не,не,не!...Искам да кажа,не четете между редовете,Ваше Височество!Има се напредвид,че много принцеси чакат,хм,да се позаинтригувате малко от тях!

-Всмисъл?-вирна изящни вежди Захарцо.

-Ами нали знаете...Принцесите непрекъснато биват рекламирани от бащите си!В замяна, веднъж на три седмици,се явяват по трима кандидата за ръката им!

-Брей,много бе!

-Принцесите в нашата страна са красиви,Ваше Сладкарство!

Захарцо метна крак върху крак,подпря глава на длани,направи поредния балон с дъвката си и изпадна в умисъл.Накрая каза:

-Мен какво ме интересува всицко това?

-Ами...-Крем Брюле беше смаен-Нужна ви е годеница,според мен,просто да отдадете вниманието си на някого,а не само да седите в тази зала и...

-Тъпо зивотно!-принцът изплю дъвката си и я метна по Заека,така че тя се залепи на пухкавата му муцуна-Само сум вдигас!Усите ми станаха по-дълги и твоите!

-Това имах впредвид!-добави с облекчение придворният,че не той е "тъпото зивотно"-Нека доказем,че най-сетне сте зрял!Онзи ден дочух,це принцеса Евкалипто ще бъде обещана за жена на онзи,който занесе най-много евкалиптови бонбони на баща й!В характеристиките й пише,че е висока,синеока,никога не повишава тон,обича ездата,разговаря свободно за политика и колекционира станиол от шоколад!Мисля,че ако изпратите за нея...

-Млъкни!-рязко викна Захарцо или по-скоро изплю-Ти!-изправи се на трона си и го посочи с фин пръст-Цувас ли се въобсте,какво говорис?!

Крем Брюле сви рамене.Змията Олигофрен кривогледо изсъска срещу него и той стана нисък,нисък...запелтечи:

-Вижте,Ваше Височество...Аз...Просто помислих...Нали знаете как се шушукът и...Нека вашите лични поданици също се почувстват горди с вас!

Захарцо се изсмя надменно,протегна ръка към Змията,която се уви свободно около нея и внезапно радостно заяви:

-Крем Брюле,ти отворо очите ми!Засто наистина да си нямам принцеска,която да настъпвам по пантофките,да плюя в лицето,да разнасям по вецеринки и никога да не танцувам с нея и да удртям по главата с ветрилцето?О,ама ти си гений!...

-Аз...нямах предвид...

Принцът му даде знак да замълчи,стисна Змията за шията(струва се човек да се замисли,къде наистина й е шията на змията),замятка главата й и радостно обяви:

-И току-сто съставих план!Тъй като в който и да е слуцей сте бъда по-красив от която и да е принцеса,предлагам ти самите принцески да се опитат да ме спецелят!...О,да,да,да!Сте ми носят лакомства...И какво ли осте не!-смееше се злокобни той...(следва евентуално продължение)

Ами да,това аистина е един съвсем мъничък откъс от моя дълъг и абсурден роман,който не зная(но се надявам)дали ще види бял свят...Описаната приказка всъщност се развива в главата на един от героите ми-смахнато и неразбрано момче,което дотолкова се вживява в нея,че Захарцо става негово второ "аз" и се намесва в реалността...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf