Морето е ласкава балерина. Очите му са миди с бисери. То запалва сърцето ми и нежно фосфоресцира като издълбава твоето име. Ти се казваш като думите написани от ръката на малкото дете върху пясъка. После вълните ги превземат с игривите си тела и отмиват следите. Няма те. Ти си скрит в черната мида, в парливата медуза и малкото октоподче. Да това си ти. Нетрайният. Висшето творение наречено човек. Ние с теб сме едно. Ръката ти бавно спира в моята ръка.Защо търсиш моето присъствие? Аз също съм човек, един ден вълните ще изтрият моето име. Аз ще си отида. Ще бъда погребана като малко раче в пясъчен часовник. Понякога искам да разбия часовниците. Всъщност аз ги мразя.

Те изтриват всичко, което обичам и ми оставят само пясък.