Вдигни бариерата!С белите ръкавициот лунно платно.В пътя на нощни фаровее поезия.С аромат от божествена вода.Пил съм от нейната жажда:по стълбите на кулата.Горе,където морето има око,а дървета оживяват в хора.Прегръщам те,в полукрая на Вселената -в летния залив на живота.Ти не си ангел,а следваща песен:на сребърните факли.Душата ми е чакалаигра на преливаща волност.От същността на вечност.Защото слепи облацисъбират бисерии ги носят,където отиваме.В глътката на безкрая.Без възраст,но облечени с любов,дочакана над стихове...
Павлин Пушкаров2008-07-21без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------