Вселенно

в очите ми надбягват се комети,

кръвта ми пари- огън е и вино,

косите ми са търсени пътеки.

Очаквам те да дойдеш, като вятър

случаен, ала много дълго чакан,

и в мене да се пръснеш, да забравя,

поне за малко старите си рани.

И нека вечерта да ни погълне,

(отпила съм от тази вечер нежност),

забравата е сън, сънят се сбъдва,

когато ме прегръщаш. Забранено.

По тялото ми слезли са звездите,

да можеш отдалече да ме видиш,

когато ме докоснеш ще изригнат,

вселенно после тука ще ни има.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf