(общо с Rysalka)

Само да можех да знам,
какво правят в момента другите като мен?
Къде е това място, там,
където живота им сякаш е по-добре построен?
Само да можеха да ми кажат,
какво още не съм изпълнил като житейски дълг?
Или какво болката ми значи,
какво да направя за да мога да я изкарам навън?

Да имах за миг очите на слепец,
до дъно в себе си да видя
изтръгваща вината в мен,
по тяхната пътека да премина.
И да не търся зримите посоки
от кулите наивност да се пазя
издигнати от чувства боси,
сама през себе си да газя...

Само да можех да имам
миговете, които другите сега притежават.
Всичко в мен да разбирам,
да не си позволявам да се самоунищожавам.
Само да можеше по-малко
да ми пука за другите, които вече ме мразят.
И всъщност някак си жалко,
е когато няма, кой от проблеми да ме пази

И срещната в очите на отшелник,
душата си кристално да запазя.
и ударите в тежкия ми делник
с нескрито задоволство да погазя.
Ехидните усмивки аз погребвам,
кому са нужни в пътя ми житейски?
И мравчено в сърцето си подреждам
живеещите в мен блага библейски...

И всяка стъпка води към отричане
на всичко, в което вярва душата ми,
изстрадала за всеки миг обичане
и болна от лудите идеи на съдбата ми.
Така вървя в пътеките безлунни,
безкористно намиращи се във всички нас.
По глътка отпечатък за бездушните,
които винаги се стремя да нямат ни глас.
И ние сега сме героите печални,
защото всичко добро, изпълваме със страст,
съдени за грешки тъй неморални
но обикновен но се случва на хора като нас.