Говореше ми с очи...

Усмихна се, но толкова фалшиво,

усмивка по принуда беше това.

Ти каза ми, макар и мълчаливо,

след време всяко чувство си отива.

Но аз не се опитвам да те върна.

Да, вярно с теб толкова забавно беше.

Нищо не говори в мен като те зърна,

Усмивката ти лъжеше, разбрах го,

ала очите истината криеха.

За любов е малко късно... жалко

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf