Бяг

Тичам през пустинни небеса,

стъпките ми парят като огън,

леко намирисва на мъгла,

пръснала се тук да ме затвори.

Тичам, а зад мен горят цветя,

падат изнемогващо дървета,

облаци линеят без дъжда,

липсващ във прозрачните им вени.

Искам да се спра във някой вик,

мощен като изстрел скорострелен,

бяла съм, по-бяла от луна,

чезнеща сред призрачни дантели.

Тичам, а зад мен остава прах,

цветен е отпреде хоризонта,

леко намирисва на мъгла,

търся я дори. Да ме затвори.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf