Притихнала стая

Притихва стаята, падат стонове отшумели,
ръце се притискат, бягат бели сянки...
Писма накъсани, целувки предишни и изгорели -
днес са само сълзи кристални, капчици малки.

Стени впити с аромат, глобуси, огаснали во веки,
тъга претърсваща душата... смърт такава!
Душа безсилна, устни в отърканите дрехи,
дъх бавен, дъх с копнеж да се се разруши.

Самотни ветрове, коси разхвърляни на пода,
намачкани снимки, блясък от стъкалца,
вик сломен, тръпки страшни, последна глътка...
Писък от болка, кървяща рана, каква самотница.

Луна безразлична, стая тъмна и празна
претърсени мечти, изровени от земята...
Пада тяло, пада дух, една звезда огасна -
умора... В трепет последен, падна и ръката.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf