Признавам дори пред себе си

Понякога искам да крещя!
Понякога просто, нищо друго не искам,
че мога и това - да ти простя,
но парчета от себе си, още събирам.

Да вали дъждът за да не чувам,
думите, от които ще се раня -
Боже Господи, аз те обичам!
Как ще успея така да живея?

Искам толкова много неща,
но единственото, сега си ти!
Моя ранима, мъничка мечта -
не теб, а мен ужасно ме боли.

Падам в земята като камък,
но надали, сърцето ми е такова?
Да те обичам...Нали престанах?
Какви са били тези окови?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf