Звезда и гроб

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...

Далеч зад него ручеят докосва
на тъмнината млада буйните коси
и сякаш с влажен ромон омагьосва
във тишината плаха нечии мечти...

А над покоя черен бряст извива клони
и сякаш страж над гроба свел глава...
и тихо вместо сълзи листи рони,
без глас оплакващ клетата съдба...

И бавно пак денят нощта изпраща
към заник нов, прегърнал вечността...
над гроба тих сам клони бряст поклаща...
А в небосклона черен заблестя звезда...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: fragola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-22
прочитания: 107
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7717
   Автори: 2099
   Произведения: 48507
   Съобщения: 208508
   Лексикони: 2275
   Коментари: 72986
   SMS-и: 806
   Снимки: 4928