Изсънувах те

Не умряха цветята със утрото,

просто късно след тях се събуди,

появи се денят - някак смръщено,

свойте зеници нейде изгубил.

В езерата отглеждам змиите си,

(свикнах вече да пия отрова),

да, превърнах се в някак във скитница,

да ме върнеш обратно не можеш.

Ще вървя, а полята прошарени,

неусетно след мен ще стареят,

прокълнах небесата изгнаници,

всяко чувство от мен да отнемат.

Безвъзвртано удуших цветята ти,

и бодлите им остри изскубнах,

изсънувах те аз преди утрото,

ти за мене се късно събуди.

,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf