|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Кафе с цигара...
Изгаси тази тъжна цигара,
разпиляваш във въздуха скръб,
от димът й сълзите ми падат,
във кафето...и ми става тъжен денят.
Ще отворя прозореца в стаята,
за да пръсна навън тишината,
наплdстена от нашите мисли,
оцветена от наште дихания.
Премълчаните мисли са тежки,
там на дъното в чашите падат,
и бележът пътеки от грешки,
и четем ги дори без гадател.
Ето, палиш пак нова цигара,
а от предната още гоня дима,
и допиваме с тебе кафето си,
в стаята, във която тежи тишина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-23
прочитания: 143
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48836
Съобщения: 213415
Лексикони: 2296
Коментари: 73610
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
