Дъжд и тъмни улици

Пак вали.
Дълбоко в мен
един тъмен град пали
своите нощни светлини.
Нищо че навън
обедното слънце
търси образа си
в облаци - огледала.
Сиво-бели,
като запотени стъкла.
Един тъмен град...
С прави улици
и праволинейни сърца
на мисли и чувства -
чужди, някакви.
Чужди, всякакви.
Не виждам бледа луна.
И звездите ги няма.
Обличам душата си
в ефирна лилава мъгла.
За вечеря на свещи
в сърцето на тъмния град.
С онази горда, жестока,
но моя тъга.
Тя ме чака
и розите и са винаги
кърваво червени,
а усмивката и е
Черна луна.
Бяло вино и музика.
Пак вали.
Подсвиркват си тихичко
дълбоко в мен
улиците на града,
който някой нарекъл е
Необяснима самота.
Шепи дъжд
под мъгливото небе
на една капризна женска душа.
Вали...
Всъщност...
обичам дъжда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-23
прочитания: 87
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48835
   Съобщения: 213339
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73605
   SMS-и: 806
   Снимки: 4946