Тетива и струни

Самотен воин в нощ безлунна

препускаше на среща със Смъртта...

А китарата му тънкострунна,

от жал помръкваща, бездумна,

за нежните му пръсти закопня...

Потъна в спомените си войника...

За мелодичните й трели!

Чу романтиката как го вика...

Но Разумът просъска: "Стига!

Със струни бой не се печели"...

На сетната си бран преди пожара,

преди с кръвта в тревите росни

да обагри лятната омара,

той нежно пръстите прокара

по тетивата смъртоносни...

И всеки път, разпъвайки лъка си,

акорд-стрела изпращаше без страх

направо във сърцето на Смъртта си!...

Тетива и струни!... Вплел ги със кръвта си...

Поетът-воин!... В него се познах...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf