Пак бях на ръба...
Пак чаках нощта
да ме върне във спомена сладък.
Пак бях там сама,
пак молех дъжда
да удави сърцето от камък.
Пак бях на ръба,
пак молех утринта
да ми даде сърце вместо камък.
Пак бях там сама,
пак чаках любовта
да изгори сърцето във пламък.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------