|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Песъчинка
Ти падна като камък по прозрачната ми същност.
Кой дявол те захвърли яростно по мен?
Навярно бе от завист, та спокойната повърхност,
проклет да е, разбуни и почерни моя ден...
Потъна във сърцето ми, дълбоко се загнезди.
Прохладните подмоли бяха твоето убежище.
Обичаше лукаво, тъмно и водовъртежно.
От страх и дяволът те съзерцаваше крайбрежно,
как падна право в центъра на същността ми чиста,
душата, как разбуни в концентрични бурни кръгове,
как болка като гейзери изригна и се плисна...
Дори към дявола аз нямах толкоз много дългове.
Но после тя утихна, периферно се изтласка.
Далеч от тебе болките ми кротко, бавно мрат.
И раната в душата постепенно, но зарасна
с последната си гънка в концентричен стихващ кръг.
От камък тежък, в песъчинка мъничка, нищожна
превърна се за силната и придошла река.
След бурята в сърцето ми, от болка невъзможна,
изхвърлен си най-после далече на брега.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-29
прочитания: 131
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54629
Съобщения: 254893
Лексикони: 2611
Коментари: 86131
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
