Душата ще възкръсне

Душата ще възкръсне

Когато мислиш, че те дразня и казваш, че съм непоносима -

забиваш ми стрели отровни, разкъсваш ми сърцето.

На следващата утрин, след нощ безсънна, то възкръсва.

Но целостта своя не успявам да открия.

Защо пестиш ти думи мили, а хвърляш само студ в очите.

Ако ослепея без време, как светлината ще улавям?

Как сърцето с нея ще лекувам, когато в мрака ще попадам?

Как любов ще връщам, когато с омраза съм залята?

Как да бъда силна, когато в тъмното се лутам?

Компасът – носиш го във джоба, защо го пазиш?Извади го!

Очите твои виждат още, протегни ръка, спаси ме.

Но можеш да не чуеш стона в тъмнината. Няма да се сърдя.

Тогава? Със нокти ще дълбая в пръста, за да стигна светлината.

Не знам, ако успея от дупката да се измъкна, дали ще те позная?

Благослови ме, дори да те подмина и кротко тръгни след мене.

Ако още мислиш, че съм грешна и досадна, хвърли ми пепел във лицето.

Прогони ме с хули и обиди, но спри сърцето ми да късаш.

Не пести сарказъм, удари ме, излей сърцето си, сълзите.

Тогава може и да се обърна, но няма блясъка в очите да те парни.

За теб ще бъда непозната, заровила сърцето във обиди.

Душата ще възкръсне и ще поеме Пътя към Дома си.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf