В деня на прошката

Колко струва дадената прошка,

ако след нея пак ще ни боли?

Да се закичиш с прошка като с брошка

е все едно да си с облечени очи.

Най-хубавият ден ли е на Сирни?

(Проверката на егото е той).

Спокойствието в дните по-подирни

душевна подлост ли е (по Толстой)?

Цинизъм ли е или просто дар?

Край възглавницата - пълни с блясък,

пъплят изтървани думи - господар

на интимност, разсъблечена до крясък.

Прошката - реална като делник,

във сърцето - тайно като храм,

влезе като краден кон безделник.

Как тогава прошка да им дам?

И решавам - ще ги накажа с бяло.

Другите със прошката завих.

А пред мен - изопнал стройно тяло,

застана чинно ето този стих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf