Нощта е полудяла от безсъние.
Очите ми са кладенци бездънни,
в които отразява се луната,
останала самотна в тъмнината.

И не една - луните вече три са -
не са сами, и аз не съм сама.
Безсъници в просъница се сплитат
пред погледа на Старата Луна.

Тя - вечната свидетелка на всичко,
което става в нощите безсънни,
когато сън в действителност се вплита
в очите мои - кладенци бездънни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-08-21
прочитания: 31
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7965
   Автори: 2194
   Произведения: 51804
   Съобщения: 246752
   Лексикони: 2448
   Коментари: 79559
   SMS-и: 815
   Снимки: 5307