Писмо

Любов моя,

днес вдигнахме котва. Пътуването едва започва, а аз съм толкова щастлива! Тук, от една малка падина над стомаха ми се разлива опияняващо доволство от дните, които имам да пропътувам до теб. Горещите нощи ме държат будна и ми подават лист хартия с твоя адрес.

Закачих снимка на песента ти над леглото си и нежно се усмихвам преди да заспя.

Дарове, казваха бабите в селото, се носели на любимия, но аз имам само себе си за подаряване. Затова взех и няколко спомена от леглото си, в които (прости ми) ти участваше без да съм те питала, но така или иначе ги пазя само за теб. Приеми ги... Ти знаеш, че чистотата ми беше с няколко дълбоки драскотини, но старателно ги лекувах и сега почти не личат.

Преди няколко години майка ми уши бяла рокля със сребърни нишки от косите си, прекрасни розови панделки от несбъднатите си надежди и избродира няколко заклинания за щастие, но се качих на погрешен кораб и не успях да я облека. Въпреки това, сега съм приготвила червената - онази, която криех дълбоко в дрешника и заключвах три пъти от страх да не ме разкрият. Мисля, че тя ще ти хареса повече. Малко е семпла, но сама съм тъкала платното и съшивала краищата.

Листът е много кратък и трябва да приключвам, но остатъкът няма да се загуби и ще ти го дам, когато пристигна.

И благодаря ти за късчетата твои думи, които чайките ми пускат в полунощ, за да не губим посоката, защото звездите тук са само няколко, а и облаци все застилат небето.

Любов моя, идвам!

Чакай ме на нашето пристанище без предизвестие. За да ме познаеш, носи си само сърцето, а съмненията остави някъде по пътя - дано се загубят в тъмнината.

С обич,

С.

23 август 2008 г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf