Бели липси

До хоризонта ние с тебе стояхме,
сякаш звук занемял в тишината.
Кратко обичахме и го разбрахме
по есента гледаща зад вратата.

А брегът пак разпиляваше мисли.
Твоите все северни, моите южни.
Виж, вятър разпилял е били липси,
а всичко в тях отдавна ни е нужно.

С откраднато слънце да ни топли
в идващите дълги и студени зими,
да приглушава нощните ни вопли,
а денем да приличаме на нераними.

Помниш ли как се спря самотата
във тъмна сянка от неказани думи.
в дъжда родил от себе си дъгата,
а после в сушата, която ни изгуби.

Може ли някой да стигне чертата,
дето морето се слива с небето?
Аз не можах, само нагазих водата,
а ти понечи да вземеш от взето.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf