Косите ми не са красиви.
В очите пламък не гори
и устните не канят жадни,
някой да ги похити.
Ръцете ми не галят нежно
привикнали със самотата.
Заспива всяка нощ студено
тялото ми в тъмнината.
И само моето сърце
гори в невидими ръце
сънувани в безлунна нощ.
И аз кървя пак наранена
от самотата покорена,
ранена сякаш с остър нож.