Очите ми са черни като перли.
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете, не отвръщам с бяг...

Сърцето като месечина свети...
От самотата вечно ме боли...
Това което, ми поднасят Боговете,
единствено на мене предстои...

Раните ми, те са необятни...
Сълзите, като Дунава текат...
Обичам всички истински приятели.
Да! Аз със тях съм винаги богат.

Увиснали въпроси вече няма.
Аз радвам се, че нищо не спестих.
Признавам, че това си заслужава
и стих за всичко даже сътворих....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-31
прочитания: 112
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7965
   Автори: 2194
   Произведения: 51801
   Съобщения: 246696
   Лексикони: 2448
   Коментари: 79554
   SMS-и: 815
   Снимки: 5307