проза

Аз съм парче
от минал ден.
Или
някакъв разговор -
в бяло.
Сънувам земята на твоите ръце,
единствено
в мен
оцеляла.

Земята ти ласкава,
топла.
От стих.
Разголила плът.
За дъха ми.
Умирам.
И раждам се в нея.
Все жив.
В съня
на пътека
от думи...

Жестока и смешна
е тази тъга.
Осъмнала
в кръст.
И пирони.

Някаква проза
от разговор.
В два.
За самосъд.
Над
изгонен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf