НЕПОКОРНИ СПОМЕНИ

Лудо крещяха

и гневно се блъскаха

в стените на стаята,

наречена минало.

Прозорци разбиха

вратата изкъртиха,

хукнаха... търсеха...

изсмукваха въздуха...

Уж ги погребах,

в килера захвърлих

при някакви стари боклуци.

Уж преживях ги

преглъгнах ги,

смазах ги

уж аз прибрах ги

във стаята - минало.

Те полудяха,

възкръснаха,

блъскаха

по стените на моето вчера...

Разбиха ключалката

хукнаха...

литнаха...

лудо крещяха

и заживяха

в моето утре с мечтите ми.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf