писмо до юг

И
докато Кладата си имам
(дано не те изгаря съвестта и...)
и в нея не погубиш моя образ
и моите закъснели думи,
ще те люлея
като цвете
в прегръдката на топъл вятър.
И с тебе
ще избродя световете
на есенното жадно тяло.
Ще слушам на дъжда копнежа.
Оголената самота ще вграждам.
И късен път
до теб
ще ме извежда.

----

Дано осъмне
твоят сънен праг-
ще ме познаеш по небето.
Загубил в тялото си нощно
утринта.
За да потъна.
В тебе...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf